🌄 Ден 0 – Ком Емине 2025 започва… с тишина
Днес всичко е движение към началото. Пътувам с влак през живописни долини, където времето се отпуска между дърветата. С Григор ще се качим до връх Ком, но не за да тръгнем веднага, а за да се поклоним. После се връщаме в хижата, за да оставим духа да диша. 🛖
🎒 В раницата си нося повече от екипировка – нося Вяра, Надежда и Вътрешен Пулс. А в джоба – Пренитът, нежен пазител на сърцето и пространството. Зелената му енергия ме успокоява и отваря сетивата ми за това, което идва. Усещам го в горния Дан Тиен като топлина и прозрачна лекота.
🌿 Още на слизане от влака, усетих как земята ме поема. Берковица ме посреща не с думи, а с дъх на липа и сенки по старите сгради. Таксито ни отвежда към началото – хижата под Ком.
🌀 Там, на склона, започвам своя първи ритуал:
> Поставям пренита в дясната длан, отварям Лао Гун, и с дълбоко вдишване издишвам думите: „Завръщам се. В този Път, в тази Плът, в тази Светлина.“
💧 Още първата чаша вода премина през кристалната ми бутилка, активирана с цитрин, ауралит и ларимар – макар Ларимар да остане в дома, духът му пътува с мен. РаТаМа – великият Брандберг – остана до мен в съня ми предишната вечер и изпрати проблясък, който запомних: планините помнят.
🔥 Вечерта край хижата е тиха. Дишам с дърветата. Сънувам още преди да заспя.
–
🔮 Нулев ден е свещен. Не тръгваме още. Засега просто се връщаме – вътре.