7 юли. Пак тръгвам.
Същият път – Ком до Емине.Но вече не съм същият.Знам какво ме чака, и пак – не знам.Знам къде ще стъпя, но не знам какво ще почувствам.Взимам си тишината, вятъра, кристалите, малко чай…И си давам време.Да мълча, да слушам, да вървя.Без очакване. Само с внимание.Нищо специално. Просто тръгвам.И това ми стига.