„Планината не говори с думи. А с присъствие.“
🌿 Тихо утро. Излязох за кратка разходка извън града – и не след дълго усетих: всичко вече е там. Вятърът, който гали ръцете. Слънцето, което посочва посоката. Шумът на листата, който прилича на дъх.
🪶 Забелязах бяла перушина върху пътека. Вдигнах я, без да мисля. Малко по-късно – една мравка се спря на обувката ми и стоя дълго.
Не знам какво означава това – и не ми трябва. Знам само, че планината праща знаци – стига да не сме заети да бързаме.
📸 Подготвих и малко пространство в телефона – не за снимки, а за събиране на образи:
– кора с форма на сърце
– клонка с ръка
– облак с лице
Тези неща не се „доказват“, те се помнят.
🌄 Днешна мисъл:
„Преди да срещнеш планината, тя вече те е докоснала.“