Същият път – Ком до Емине.
Но вече не съм същият.
Знам какво ме чака, и пак – не знам.
Знам къде ще стъпя, но не знам какво ще почувствам.
Взимам си тишината, вятъра, кристалите, малко чай…
И си давам време.
Да мълча, да слушам, да вървя.
Без очакване. Само с внимание.
Нищо специално. Просто тръгвам.
И това ми стига.